І. Местоположение на село Негован.
Софийското поле е било някога дъно на езеро. Преди около 35 милиона години в средата на терциера започва издигането на Балкана /Стара планина/, Софийското средногорие, Витоша, Плана и Лозенската планина. Земната маса разположена между тях започва да потъва. В последния перод на терциера хлътването се засилва, от околните планински масиви се свличат пластове, които постепенно запълват голямата пропаст. Получило се огромно сладководно езеро изпълнено с вода. Издигането на Стара планина се забавя, а водите на дилувиума (ледниковия период) запълват все повече и повече езерото. Нивото на езерните води достига хребетите на Балкана, те преливат и се оттичат на север към Дунавската равнина, като издълбават Искърското дефиле, през което към края на плиоцена (преди около 1 милион години) поради повдигане на нивото и нагъване на земната кора езерните води изтичат и дъното се превръща в просторно котловинно плодородно поле.
Село Негован се намира в североизточната периферна част на Софийската котловина, която в структурно отношение представлява грабен запълнен с неогенски песъкливоглинести отложения и кватернерни пролувиални и алувиални образования.
Котловинното Софийско поле е сравнително равно с малка денивелация – средна надморска височина 520-560 м. То е оградено на север от Стара планина, на изток от Вакарелската планина, на юг – от планините Лозенска, Вискяр, Витоша и Люлин. Ограждащите котловинното поле планини са с надморска височина 1000-1700 м. Климатът има изразено континентален характер, особено на температурните колебания. Температурите през зимата падат до минус 28,8 градуса по Целзий, но средногодишната температура на въздуха е около 10 градуса по Целзий при атмосферно налягане 715 мм. и средна относителна влажност на въздуха 71-72 %. Сняг вали често и снежната покривка се задържа 50-60 дни. Валежите през лятото са умерени, средно за година около 640 мм/кв.м. при дъждовни около 87-88 дни.Най-дъждовни са месеците май, юни, октомври и ноември, а най-малко валежи се наблюдават през февруари и март. Има чести температурни инверсии с продължителност на задържане от няколко часа до няколко дни без прекъсване. Преобладаващата посока на вятъра е Запад-Изток – 92,2 % и Изток-Запад – 7,8 %. Близо една трета от дните в годината са с безветрие. Слънцегреенето е около 2000 часа за година, което се равнява на 167 дни.
През Софийското поле, на разстояние 2 клм на юг от селото преминава река Искър. Тя извира от северните склонове на Рила планина и се образува от сливането на реките Черни, Бели и Леви Искър. Тече с посока юг-север, отводнява Самоковското поле, навлиза между планината Плана и Ихтиманска средна гора в малкото Пасарелско поле и през Панчаревския пролом преминава през Софийското поле като през Искърския пролом на Стара планина го напуска. Общата дъжина на р. Искър е 368 клм. с водосборен басейн 8646 кв.клм. Дължината на р. Искър до гр. Нови Искър е 114 клм., а водосборния басейн е 3662 кв. клм.
Село Негован отстои на 8 клм от град София и на 3 клм от Стара планина в равнинната част на полите й. Надморската височина на територията на селото е 512-527 м. На юг от селото непосредствено до застроителните му граници тече р. Лесновска (Стари Искър), която се влива при с. Кубратово в р. Искър. На север от селото преминава подбалканската ж.п. линия. На запад от с. Негован на разстояние 1,5 клм се намира с. Световрачане, а на изток от с. Негован на разстояние 1 клм се намира с. Чепинци. На 2 клм на юг от селото се намира местността “5-те могили”, която е обявена за “Архитектурен паметник на културата – могилен некропол” състоящ се от 7 тракийски надгробни могили. Селото се намира в района на миграционния път на прелетните птици през България – т.н. “Via Aristotel” .
Територията на землището на с. Негован е 8930 декара от които 958 декара е застроителната площ на селото. 12 % от обработваемата площ на землището е унищожена земеделска земя за пътища, напоителни канали, кариера за инертни материали, сервитут на ж.п. линията, сервитут на р. Лесновска и насип за укрепване на реката. Селото е застроено на брега на бившо езеро.
Въздуха в с. Негован е слабо замърсен. При специфични метеорологични условия е възможен пренос на замърсен въздух от МК “Кремиковци” или от северната индустриална зона на гр. София, както и от работещите в непосредствена близост производства - бетонов възел, пясъчни кариери, асфалтова база. Основните замър-сители на въздуха в района на селото са: - серен диоксид (0,4-0,9999) т/кв.клм/година, - азотен диоксид (0,4-0,9999) т/кв.клм./година, - прах (0,1-0,3999) т/кв.клм/година. Селото попада в район със земетръсна интензивност от ІХ степен по Рихтер със сеизмичен коефициент Кс=0,27.

ІІ. Историята на с. Негован
Първите заселници в с. Негован са от началото на ХVІІ век. – според данни от 1630 година. Вероятно това са били един или два големи рода, които поставят началото на сегашното заселване. Археологическите данни потвърждават, че на това място е съществувало римско поселище с култови традиции. Най-старата историческа забележителност датира от 240 година. Това са останки от римска крепост и светилище издигнато в чест на римския император Гордиан ІІІ. Върху един от сегментите е запазен четлив надпис на гръцки език известен на историческата ни наука като “Негованският надпис” и е вписан в националния регистър на древните надписи. Надписът е разчетен и регистриран през 1894 г. от Х. Шкорпил. Той гласи: “Издигната за добър спомен на бога статуя, колкото може прелестна, когато бяха консули Сабин за втори път и Венсуто”. Император Гордиан ІІІ е прогонил варварите отвъд Дунава и укрепил християнската вяра по нашите земи.
Римското светилище е открито в югоизточната част на селото край десния бряг на р. Стари Искър (р. Лесновска). Имало е извор с лековита вода. Запазени са множество предания и легенди за изцеления на болни и недъгави хора.
В края на ХІХ в., през 1873 г. една млада жена от Негован сънува християнски храм и лечебен извор до него. Тя припознава местността край селото. Това е било ниско вдлъбнато място на брега на едно езеро. Нивото му е било 5 метра под нивото на брега. Жената е била неподвижна и тежко болна. Вероятно е била парализирана след първото си раждане. По нейно настояване близките й я откарват с волска каруца на посоченото от нея място, което е видяла в съня си. Настоява да започнат да копаят и не след дълго откриват останки от стари зидове на храм, една икона, три черепа на хора, сребърен християнски кръст и О, чудо! – бликва лечебна вода. Пие от водата и измива лицето си с нея. Става от каруцата и сама се прибира до дома си без чужда помощ. Това е Кръстана (1851-1914) от рода на “Чакърските”. По нейна молба близките й построяват малък параклис на това място и възстановяват каптажа на извора. Иконата и кръста са поставени в параклиса, а черепите са откарани в Рилския манастир и погребани там. Това събитие е станало в деня на християнския празник т. н. “Голямата Богородица” или “Успение на Св. Богородица”. През 1990 година нейната правнучка Стоянка Христова поема инициативата за възстановяване на параклиса и със собствени средства и дарения параклиса е съграден отново.
През 30-те години на ХХ век друга жена от Негован – Спаса (1876-1956) от рода на “Гърчевите” също сънува зарит християнски храм на брега на езерото в бли-зост до построения параклис от Кръстана. При разкопките е открит каменен кръст. Близките й построяват също малък параклис, наречен от хората “Църквето на баба Спаса” и поставят намерения кръст пред параклиса. До 1950-1955 г. двата параклиса бяха действуващи. На празника “Успение на Св. Богородица” се правеха курбани за здравето на всички жители на селото.
През 1957 г., след създаването на т.н. ТКЗС първият параклис е разрушен и езерото заедно с извора е засипано с боклуци. Днес параклиса е възстановен със средства от местните хора, но на височина 5 метра от предишното му място. Каптажа на водата е безвъзвратно затрупан и все още неоткрит.
Втория параклис, “църквето” от 1957 до 1990 г. се използуваше от ТКЗС за склад и дори за обор на телета. Днес този параклис е възстановен на старото си място с дарения от местната фирма “Интериор-И” СД . Двата параклиса са в един общ двор, осветени и действуващи по християнските канони. Построена е и маге-рница, засадени са много цветя и декоративни храсти.
През 1883 г. единадесет будни неговански рода подемат инициативата за построяване на християнска църква и основно училище в с. Негован. Събират пари, докарват с волски каруци дървен материал от Стара планина, прекарват червен камък (пясъчник) от дерета и реките на съседните планински села, докарват негасена вар от Сливница, изкопават варници, докарват пясък от реката край Негован и през 1885 година започват строителството на църквата. От с. Касилак – Радомирско спазаряват майстора зидар Игнат Петров и всички жители на селото се включват с труда си за построяването на християнския храм. Храма го построяват през пролетта и лятото на 1885 година. От есента на 1885 г. до лятото на 1886 г. храма се изписва изцяло от братя Михаил и Христо Благоеви – майстори зографи от с. Тресонче – Западна Македония. Иконостасът е изработен и резбован с плитка резба и рисуван от майстора-резбар Стойчо Любенов. Иконите са изписани от двама художници зографи - Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Д. Доспевски от гр. Самоков – брат на Станислав Доспевски. Стенописите и декорацията в храма могат да бъдат отнесени към едни от най-интересните образци на късновъзрожденския примитив у нас. Стенописите, дърворезбата и иконописта в църквата са в духа на възрожденската традиция в България. През есента на 1886 г. църквата е завършена и на 8 септември 1886 година е осветена с името на “Свети Николай Мирликийски” от митрополит Партений. От вън на северната стена на църквата върху червения пясъчник е издълбан и разчетен следния надпис: “НАСТОЯЩИТО ЗДАНИЕ БОЖЕСТВЕНИА ХРАМ СВ. НИКОЛА ... ИЗРАБОТ......... ОТ АРХИТЕКТОР АПОСТОЛАНИЙ МАКЕДОНЕ”. За днешните поколения църквата в с. Негован е с висока степен на автентичност и с висока художествена стойност.
На 22 май 2003 г. Националния институт за паметници на културата обяви църквата “Св. Николай Мирликийски” в с. Негован за архитектурно-художествен паметник на културата с “национално значение“. През 2003 г. църковния двор е ограден от масивна каменна ограда с декоративни платна със средства дарени от населението и действуващите фирми на територията на селото.
През 1885 -1886 г. едновременно с изграждането на църквата е построено и основното училище в с. Негован изцяло с волните пожертвувания и доброволния труд на жителите. За времето си сградата е била масивна, добре осветена и хигиенична сграда с две отделения: голяма стая за учениците и малка стая за учителите. В голямата стая, до построяването на читалищната сграда, са се провеждали всички културно-просветни мероприятия в селото – вечеринки, събрания, забави и други.
През 1914 г. в Негован се сформира организация наречена “Желязна ръка” в която са членували предимно каруцари (собственици на каруци теглени от коне или волове). Тази организация е взела участие в построяването на Народния дом в София – сегашната сграда на столичната дирекция на полицията на бул. “Сливница”. По-късно членовете на тази организация са участвували в построяването на църквата “Св. Спас” в София с доброволен труд със собствените си каруци като превозно средство.
През 1918-1919 г. е постлана с калдъръм (каменна настилка) улицата водеща към гр. София – сегашната улица “Езерата” в селото. Камъните за калдъръма са събрани и докарани от коритото на реката “Извора” край селото, които са свличани от пороищата от Стара планина.
През 1925 г. в земеделските земи край селото са се заселили 2-3 фамилии белогвардейци от Русия, които са закупули земя от общинската мера. В тези чифлици са работили предимно бедни и малоимотни селяни от Негован и околните села , като аргати (наемни работници).
През 1927-1928 г. в местността “лъката” край селото е построен общински бичарник с 3-4 елитни бикове и биволи за разплод. Това е подобрило значително популацията на местните породи крави и биволици. Увеличили са се значително млеконадоя и месопроизводството. Силата на воловете за оран също се е увеличила. Увеличени са били и площите на общинските пасища както за паша, така и за сенодобив. В тези години общината е помогнала значително за развитието на селското стопанство в селото.
През 1928-1930 г. е построена и открита тържествено ж.п. спирката край селото по линията София-Макоцево известна по-късно като “подбалканската линия”. За построяването на тази спирка заслуга е имал бай Тодор (крапиняко) от Ненчовия род и неговите “връзки” с цар Фердинанд. Бай Тодор е придружавал цар Фердинанд по време на ловуването на диви патици и бърнета в гьоловете и гюметата край селото. Той се е ползувал с изключителното доверие и уважение на царя и е бил допускан без пропуски в двореца. В двореца всички придворни са го познавали. По спомени на стари хора е известен следния факт: Когато цар Фердинанд придружаван от бай Тодор се е срещал с други хора от Негован, те са поискали от царя една малка услуга – “да имат и те гаре като чепинчани”. Казали са му: “Нане царе, и ние сакаме гаре като чепинчани, па ако може и по-убаво да е”.
През 1929-1930 г. е разработен и приет първия регулационен план на селото. Дотогава застрояването в селото е било стихийно и неурегулирано.
През 1935 г. на площада в с. Негован и в църквата е сниман епизод от филма “Грамада” по Иван Вазов. В масовките по натрупването на грамадата от камъни са участвували местни жители, които и до днес си спомнят с умиление участието си.
През 1935-1936 г. е основано местното читалище “Млад шоп” сега читалище “Култура”.
През 1938-1939 г. е направена електрификация на селото. Имало е и улично осветление – с дървени стълбове и крушка с кръгъл емайлиран диск над нея за защита от дъжд и сняг.
През 1938 г. е основана т.н. “потребителна кооперация” за изкупуване на яйца, мляко, вълна и кожи от производителите в селото.
На 8 септември 1940 г. е осветен новопостроения паметник в центъра на селото в памет на загиналите Негованци във войните (1885 г., 1912-1913 г. и 1915-1918 г.). Паметника представлява внушителна чугунена фигура на униформен войник в поза “атака” поставена върху гранитен постамент с паметни надписи. Надписа на фронталната стена на пиедестала е от отляти бронзови букви и гласи: ”НЕГОВАНЦИ НА СВОИТЕ СИНОВЕ ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА”. Над него е монтиран кръста за храброст. На страничните стени на пиедестала са издълбани имената на загиналите негованци. Паметника е построен на мястото на малък стар паметник, който е представлявал каменен кръст поставен на каменен блок.
През 1945-1946 г. с. Негован се отделя от Чепинската община и става отделна община.
През 1954-1955 г. са направени допълнителни класни стаи към училището в селото за да не ходят учениците в Чепинското училище. Построен е и читалищния са- лон с доброволен труд и средства от жителите на селото.
На 6 май 1957 г. в с. Негован се образува трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с председател Йордан Пастърмов. Всички земеделски земи, частни и общински, които са извън строителните граници на селото са одържавени и кооперирани в общи масиви с цел по-рационалното им обработване поставено на научна основа. Към всяко ТКЗС е бил назначен агроном и ветеринарен лекар. Земеделските земи са били обособени в масиви наречени “блокове”, прокопани са напоителни канали, построени са сгради (складове и навеси) за работниците и продукцията. Техниката и механизацията е била обособена в т.н. МТС (машинно-тракторни станции) извън населеното място. Развито е било предимно зеленчу-копроизводството (пипер, домати, лук, картофи, зеле, карфиол, листни подправки – копър, магданоз, целина, моркови и др.). Произвеждал се е и фураж за животните (трева, сено, слама, люцерна). Обособено е било и пасище за животните.
По-късно са построени животновъдните ферми и са събрани и одържавени без-възмездно всички животни от населението (крави, овце, волове, биволици), земедел-ски инвентар като вършачки, веячки, плугове и др. Мнозина от по-имотните и заможни жители на селото са били принуждавани насила да подписват декларации за кооперирането на имотите им. Някои от тях не са издържали на това насилие и са починали “от мъка”. През 1958 година ТКЗС-тата от района са обединени в АПК (аграрно-промишлени комплекси). ТКЗС с. Негован влиза в структурата на АПК “Средец”.
През 1960 г. в западната част на селото са построени 11 държавни жилища за изселници от с. Караш – Врачанско. Водата за пиене в това село е била силно варовикова и увреждаща здравето на хората и жителите са били изселени в други крайща на България, като на 11 семейства са построени еднотипни жилища в с. Негован. Тези преселници и сега се наричат от местните жители “врачаните”.
През 1961 г. геоложка група прави сондажи в района на с. Негован за търсене на рудни находища, като част от кремиковските рудни находища. Не са били открити рудни залежи в района на селото.
През 1961 г. са поставени първите 46 броя улични лампи по главната улица на селото и по кръстовищата. През тази година е построена и чешмата в училището в Негован (сега кметството) с труда на родителите на учениците, засадени са тополите покрай пътя от разклона при моста на р. Искър към селото. През пролетта на 1961 г. при снеготопенето нивото на р. Лесновска се е покачила и стария дървен мост на реката е бил разрушен. Направен е бил основен ремонт на стария мост.
През 1962 г. е асфалтирана главната улица на селото, а шосето за гр. София е павирано.
През 1964 г. е построено шосето Негован-Чепинци. През тази година е построена детска градина в с. Негован, а по-късно е преустроена за деца от пред-училищна възраст.
През 1965-1966 г. е разработен и приет втория регулационен план на селото.
През 1966 г. се открива автобусна линия № 19 на градския транспорт, като цената на билета е бил 20 стотинки при цена на градския транспорт – 6 стотинки. Таксуването е било от кондуктори, които са пътували в автобуса непосредствено до задната врата, от която са се качвали пътниците. Слизането от автобуса на междинните спирки е било разрешено само от предната врата.
През 1970-1971 г. е построен трафопост в здравната служба с доброволен труд на населението.
През 1971 г. е прокаран водопровод до с. Негован, като част от софийската водопроводна мрежа. Водоснабдени са първоначално 9 улици с обща дължина около 2 клм. улични водопроводи, а през 1973 година са водоснабдени останалите 17 улици с обща дължина 4,5 клм улични водопроводи, като са водоснабдени вскички домакинства в селото.
През 1971 г. е започнало благоустрояване на улиците в селото с шосировка, бордюри и плочка по тротоарите, като до 1981 г. всички улици на селото са били асфалтирани. Преди това благоустрояване, улиците са били прашни и кални особено при силни дъждове е било невъзможно да се преминава по тях без галоши и гумени ботуши. Калта е била почти до глезените, хората са поставяли голями камъни за да преминават по тях, а някои мъже и деца особено животновъдите, които са изкарвали животните на паша са си правили т.н. “щулци” (кокили) за да преминат през калта.
През 1972 г. е започнало строителството на търговската сграда, която е построена на доброволни начала с труд и средства от населението. Същата сграда е открита през 1973 г., направена е градинка пред нея като част от градинката в цен-търа на селото.
От 1974 г. до 1977 г. е построено новото основно училище в с. Негован - сега 176-то ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”.
От 1974 г. до 1981 г. е започнало т.н. “хигиенизиране на селото”. Задължени са били всички собственици на дворни места в селото да изградят прозирни огради, като съборят старите “турски” дувари от чимове. Било е осигурено цимент, пясък, баласт-ра, оградна мрежа и оградни платна срещу закупуване.
През 1976 г. е построен новия мост на р. Лесновска, който се ползува и до сега.
През 1978 г. е построен нов трафопост до ж.п. спирката.
През 1979 г. пълномощничеството в с. Негован става Кметство към Столична община.
През 1980 г. е открит спортния комплекс до водните площи край река “Леснов-ска”. Този комплекс се използуваше от ДОСО (доброволен отряд за съдействие и отбрана) за тренировки на своите отрядници до 1989 г. След това комплекса не се е стопанисвал и с течение на времето се е саморазрушил.
През 1980 г. е започнало преустройството на старото училище в която сграда през 1984 г. е настанено кметство в с. Негован. Част от сградата е предоставена на Български пощи за пощенска служба. През 2007 година в източното крило на първия етаж на сградата е преместена и здравната служба на селото.
През 1992 г. започна връщането на земеделските земи на бившите им собст-веници, които са били включени през 1957 г. в ТКЗС, а през 1997 година процеса на възсановяване собствеността върху земеделските земи е напълно приключил. Освен земеделските земи на бившите собственици са върнати и част от селскостопанския инвентар, както и част от животните (крави, овце). В землището на с. Негован, е възстановена само 88 % от собствеността на земеделските земи, а за останалите 12% собствениците са били обезщетени с ценни книжа (поименни компенсационни бонове). Възстановени са и горите и горските пасища на бившите собственици.
През 1997-1999 г. е завършена телефонизацията на селото с директно софийс-ко набиране.
През 1999 г. е пусната маршрутна линия № 20 от с. Локорско – Чепинци-Негован до Студентски град – София и обратно, която линия значително подобри градския транспорт за с. Негован.
През 2000-2001 г. е разработен и приет третия регулационен план на селото. По действуващия до тогава регулационен план от 1966 г. не е било възможно да се отрежда ново застрояване поради запълването му. Десетина жилищни сгради са били построени извън регулационния план и това е създавало голями неудобства по отношение бъдещата инфраструктура на селото.
През 2003 г. е възстановена оградата на църквата “Св. Николай Мирликийски” в с. Негован с доброволни помощи от населението и дарения от частни лица и местни фирми. Строителството е извършено от фирма “Станилов” ЕООД , която има база в землището на с. Негован.
През 2004 г. е подновена изцяло електропреносната мрежа в с. Негован. Построен е нов мачтов трансформатор, стълбовете и електрическите кабели са изцяло подновени съгласно европейските изисквания. Електромерите са изнесени извън жилищата в специални табла. Подновено е изцяло уличното осветление в селото, като са монтирани нови живачни осветителни тела на всеки стълб.
През лятото на 2005 г. след силни дъждове са били наводнени близо 4000 декара в землището на с. Негован. През есента е почистено основно коритото на р. Лесновска от върби и храсти от поделение на сухопътни войски – София.
През 2006-2007 г. е отреден нов терен от 12 декара за гробище на изток от селото – на землищната граница със с. Чепинци. Непосредствено до него е отреден и терен за гробища на с. Чепинци. Двата терена са с обща инфраструктура.
През 2007 година е разработен проект за канализацията на с. Негован заедно с канализацията на с. Чепинци и с. Световрачане. Изпълнението на проекта ще бъде през следващите няколко години.

ІІІ. Поминък на населението на селото
Поминъка на населението на село Негован е бил основно земеделски. Като съпътствуващ поминък може да се отбележи и животновъдството, но само за собствени нужди на рода – било за месо или като работен добитък. Земеделието се е развивало предимно като сенопроизводство, а по-късно и зеленчукопроизводство и малко зърнопроизводство. Характера на почвата е определял и вида на земеделското производство. Преди корекцията на коритото на река Лесновска, която се е разливала и са се образували многобройни мочурища не е било възможно да се обработва земята. Залагало се е на сенопроизводството и ливадите и на отглеждането на стада овце, крави, биволи, много патици и гъски. След корекцията на коритото на реката е започнало разработването на много от ливадите и е започнало развитието на зеленчукопроизводството и то предимно край река Искър и река Лесновска с оглед възможностите за поливане. По-късно зеленчукопроизводството е било окрупнено до чифлици, докато зърнопроизводството - до отделни по-малки или по-голями ниви. По-бедните селяни са обработвали земята с дървено рало с впрегнат бивол, вол или кон, като сами са обработвали малките си нивички. По-заможните селяни са имали ратаи (наемни работници), които са орали, сеели, жънели и прибирали реколтата на чорбаджията. Срещу този си труд те получавали мизерни надници било в пари или в натура от прибраната реколта. Повечето от ратаите са били от бедни многодетни семейства, често от бедни крайща на страната и са търсили приют и препитание при по-богатите селяни имащи нужда от помощници. Те били приютявани от стопаните си в техния дом целогодишно. Чорбаджиите са имали и повече работен добитък (биволи, волове или коне) отглеждани в голями обори. Ратаите се грижели и за работния добитък.
Отглеждани са били зеленчуци, които са продавани на пазара в София като: чушки, пипер, домати, краставици, моркови, мерудии, спанак, лук, марули, зеле, цвекло, карфиол, картофи. От зърнените култури са отглеждали жито, овес, ечемик, царевица. От техническите култури – коноп, метли, ракита. Добивали са тръстика и папур за тъкане на рогозки (рогожи) които са постилали на пода на стаята и са нощували върху тях, както и слама с която са пълнели дюшещите. От конопа са добивали влакна и са тъкали черги, чували, въжета, постелки и някои горни дрехи като кошули (ризи), чулове за конете. От добитата ракита покрай реката и блатата са оплитали кошове, кошници, плетове, кошери, рибарски кошове и др. От вълната на овцете са добивали прежда и са изплитали и тъкали най-различни долни и връхни дрехи, както и различни платнища (платове, черги, одеяла).
Като съпътствуващ поминък може да се отбележи риболова, лова и отглеждането на пчели. Ловувало се е сезонно диви зайци, пъдпъдъци, бърнета (диви патици и гъски) на гюме, лисици, които са се развъждали по блатата и полята. Тук трябва да се отбележи и своеобразната разменна търговия с балканджиите, които са донасяли с магаретата си и в кошове или каруци диви плодове (круши, ябълки, киселици, дренки, сини сливи), а не рядко и ракия и вино, както и дървени въглища или кюмур, срещу което са получавали част от добитата реколта от местните селяни.
Търговията е била слабо развита и се е залагало на собственото производство на стоки и храни. Имало е бакалници (бакалии) в които се е предлагало сол, захар, газ, кибрит, свещи, газени лампи и шишета, бонбони и някои домакински съдове като тави, тепсии, котли, глинени стомни, паници , цървули (опинци) и т.п. Имало е и няколко кръчми, които са работили от сутрин до късно вечерта, както и протести от жените за закриването им. В тези кръчми много от по-бедните земеделци са фалирали, тъй като са пропивали дребните си нивички и работен добитък. Някои от семействата са били на ръба на оцеляване след такива фалити.
Излишъка от производството на зеленчуци и зърени култури се е продавал на пазарищата в София или директно на Солни пазар (борсата). По-бедните семейства, които не са имали достатъчно земя за поминък са произвеждали рогозки от папур, които са продавали на циганите на пазара “Ибър” в София. Произвеждани са кошове и кошници от ракита, дребни ковашки изделия, домашни тъкани черги и платове, които са се продавали или разменяли. Грънчарството е било слабо развито.
След национализацията на земята и образуването на ТКЗС-тата през 1957 година в с. Негован, както и след национализацията на промишлените предприятия през 1947 г. в България, поминъка на повечето от жителите на селото коренно се е изменил. Жените са работили предимно в блоковете на ТКЗС-то, а мъжете са намирали препитание като работници с машини в заводските производства на столицата.

Приложение 1. Статистически данни за населението на селото:
За да има по-голяма яснота в представянето на данните от преброяванията през годините, резултатите са представени в таблица. За сравнение са посочени и данни за околните села – Войняговци, Кубратово, Локорско, Подгумер, Световра-чане, Чепинци и гр. София.

Населени места Наличност на населението към 31 декември на:

1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г 2000 г.

с. НЕГОВАН 987 1062 1245 1398 1543 1453 1412
с. Войняговци 699 686 570 530 535 458 445
с. Кубратово 476 527 625 652 740 758 624
с. Локорско 951 834 637 798 859 638 562
с. Подгумер 650 671 762 864 919 935 810
с. Световрачане 443 495 1209 1735 1904 1988 2317
с. Чепинци 1921 1996 2107 2503 2607 2228 2342
гр. София 354186 473268 652140 825489 990273 1114759 111.......


Приложение 2. Списък на загиналите НЕГОВАНЦИ във войните
увековечени върху паметника в центъра на селото

Във войната 1885 г.
Гето Пенчов Кедов – роден през 1866 г. Служил е в 1-ви пехотен полк, в 3 рота – чин “редник”. Убит е край град Пирот в местността “Могиле чифлик” на 5 ноември 1885 г. От род “Кедови” – род 18. Не е бил женен.

Във войната 1912-1913 г.
1. Георги Малинчов Анчов –роден през 1886 г. Служил е в 4 артилерийски полк, 5
батальон – чин “редник”. Ранен е край гр. Селиолу и на 9 октомври 1912 г. умира
от раните си. От род “Малинчови” – род 25. Бил е женен. Няма данни за деца.
(виж Акт за смърт № 174 от 1912 г. в архива на с. Чепинци)
2. Георги Илиев Стойчов – роден през 1876 г. Служил е в 6 пехотен полк, 4 рота –
чин “редник”. Умира от раните си в болница е в гр. Пловдив на 4 декември 1912 г.
От род “Дотини” – род 1. Бил е женен. Имал е една дъщеря Божура и син Никола.
(виж Акт за смърт № 175 от 1912 г. в архива на с. Чепинци)
3. Георги Цветков Кръстанов – роден през 1877 г. Служил е в 37 полк, 15 рота – чин “редник”. Умира от раните си в болница в гр. София на 8 юни 1913 г. От род “Новаците” – род 27. Бил е женен. Имал е един син Богдан. (виж Акт за смърт № 131 от 1913 г. в регистъра на с. Чепинци)
4. Илия Атанасов Колев – роден през 1874 г. Служил е в 1 дивизия – чин “редник”.
Убит е край град Петрич през 1913 г. От род “Диварски” – род 11. Бил е женен.
Имал е една дъщеря Йорда и трима синове – Петър, Георги и Свилен.
5. Коста Атанасов Тасков – роден през 1884 г. Служил е в 1 пехотен полк, 4 рота –
чин “редник”. Убит е край при гр. Чаталджа на 16 март 1913 г. От род Кръндза-
кови” – род 19. Бил е женен. Имал е двама сина – Трифон и Никола.
6. Мито Георгиев Ненчов – роден през 1879 г. Служил е в 1 пехотен полк, 13 рота –
чин “младши подпоручик”. Убит е край гр. Чаталджа на 16 март 1913 г. От род
“Ненчови” – род 26. Бил е женен. Имал е две дъщери – Ливорка и Зора.
7. Михаил Ботев Тасков – роден през 1894 г. Служил е в 4 артилерийски полк – чин
“редник”. Убит е край гр. Фенер на 16 ноември 1912 г. От род “Кръндзакови” – род
Бил е женен. Имал е един син Мирчо.
8. Мишо (Милю) Стоянов Танчов – роден през 1894 г. Служил е в 6 пехотен полк охрана – чин “редник”. Убит е на “Драганов връх” на 7 юли 1913 г. От род “Танчови” - род 34. Бил е женен. Имал е син Владо. (виж Акт за смърт № 167 от 1913 г. в архива на с. Чепинци)
9. Найден Паунов Митров – роден през 1871 г. Служил е в 1 пехотен полк, 2 рота –
чин “редник”. Убит е край гр. Селиоглу на 9 октомври 1912 г. От род “Манолови” –
род 13. Бил е женен. Имал е трима синове – Георги, Радойко и Златан.
10. Панчо Стоичков Анчов – роден през 1874 г. Служил е в 6 пехотен полк, 15 рота –
чин “редник”. Убит е край Чаталджа през декември 1912 г. От род “Кожарски” – род
25. Бил е женен. Имал е една дъщеря Стоянка.
11. Трайко Тодоров Михов – роден през 1894 г. Служил е в 1 пехотен полк, 8 рота –
чин “редник”. Убит е край гр. Чорлу на 1 юли 1913 г. От род “Михови” – род 38. Не
е бил женен.

Във войната 1915-1918 г.
12. Ангел Найденов Калфин – роден през 1887 г. Служил е в 6 пехотен полк, 12 рота – чин “младши подпоручик”. Убит е на връх “Китка” на 22 ноември 1915 г. От род “Калфини” – род 14. Бил е женен, имал е една дъщеря Иглика.
13. Величко Антов Михов - роден през 1875 г. Служил е в 6 пехотен полк, 4 рота – чин “редник”. Убит е край Букурещ през м. декември 1916 г. От род “Окадарски” – род 28. Бил е женен. Имал е един син Димитър и три дъщери – Яблена, Еленка и Петра.
14. Димитър Величков Ценов - роден през 1897 г. Служил е в 6 пехотен полк. – чин “младши подпоручик”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Разови” – род 31. Не е бил женен.
15. Димитър Тодоров Михов – роден през 1896 г. Служил е в 6 пехотен полк – чин “редник”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Михови” – род 38. Бил е женен. Имал е син Йордан.
16. Косто Иванов Колев – роден през 1875 г. Служил е в 6 пехотен полк – чин “редник”. Убит е край Куршумли през 1917 г. От род “Карови” - род 16. Бил е женен. Имал е 4 деца: двама синове - Веселин и Трайко и две дъщери – Стоянка и Верка.
17. Лазар Стоянов Гелов – роден е през 1887 г. Служил е в 4 артилерийски полк – чин “ефрейтор“. Убит е в местността “Дренова глава” през месец октомври 1915 г. От род ”Мраорови” – род 9. Не е бил женен.
18. Маринко Грозданов Пенчов – роден през 1898 г. Служил е в 6 пехотен полк – чин “редник”. Убит е край Добро поле през месец септември 1918 г. От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е една дъщеря Таска.
19. Пене (Петко) Митров Михов – роден през 1877 г. Служил е в 11 опълченски Видински полк. Умира от раните си след като се е завърнал у дома през месец октомври 1918 г. От род “Михови” – род 38. Бил е женен. Имал е един син Павел и три дъщери – Цвета, Дуда и Богдана.
20. Пешо Салиев – бил е калайджия в Негован. Служил е в 6 пехотен полк – чин”редник”. Убит е край Тутракан през месец септември 1916 г. Не е от неговански род.
21. Стефан Гьорев Пенчов – роден през 1887 г. Служил е в 1 пехотен полк – чин “редник”. Умира от раните си през м. септември 1918 г. в болница в гр. София.
От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е една дъщеря Данаилка и двама
синове – Христо и Павел.
22. Тодор Ангелков Божинков – роден през 1897 г. Служил е в 6 пехотен полк – чин “старши подпоручик”. Убит е край Битоля през месец септември 1918 г. От род “Божинкови” – род 5. Бил е женен. Имал е една дъщеря Невенка.
23. Веселин Костов Иванов – роден е през 1897 г. Служил е в 6 пехотен полк – чин “младши подпоручик”. Умира от раните си в болница в гр. София през 1918 г.
От род “Карови” – род 16. Не е бил женен. Баща му Косто Иванов Колев също е убит на фронта през 1917 г. (виж точка 17 от настоящия опис)

Приложение 3. Списък на загиналите НЕГОВАНЦИ във втората
световна война 1941-1944 г.

1. Атанас Александров Цветанов (Нако) - роден през 1923 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Гашови” е – род 6. Неженен.
2. Емануил Александров Иванов – роден през 1913 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Нейсеви” – род 25. Бил е женен. Имал е трима синове –Александър, Йордан и Петър и една дъщеря – Миладинка.
3. Иван Тодоров Грозданов – роден през 1913 г. Убит на фронта през 1944 г. От род “Кедови” – род 18. Бил е женен. Имал е син Григор и дъщеря Екатерина.
4. Борис Тодоров Найденов – роден е през 1919 г. Убит на фронта през 1944 г.
От род”Калфини” е – род 14. Не е бил женен.
5. Стоян Тодоров Донков – роден през 1904 г. Убит на фронта през 1944 г.
От род “Бельови” – род 12. Бил е женен. Имал е дъщеря Мария и син Благой.

Приложение 4. Списък на НЕГОВАНСКИТЕ родове участвували в
строителството на черквата, училището и селската кръчма през 1883-1885 година.

1. От род-2 е взел участие: - Божил Господинов (1827-1902)
2. От род-3 е взел участие: - Велко Алексов (1868-1940)
3. От род-9 е взел участие: - Гело (Ангел) Анчов (1843-1921)
4. От род-11 е взел участие: - Атанас (Таско) Стоичков (1855-1936)
5. От род-12 е взел участие: - Донко Миов (Михов) (1823-1895)
6. От род-14 са взели участие: - Стоян Миов (Михов) (1838-1920) и брат му Спас Миов (Михов) (1830-.....)
7. От род-17 са взели участие: - Йордан Ботев (1853-1933), Митър Иванов (1832-1902) и брат му Денко Иванов (1830-1901)
8. От род-24 е взел участие: - Недялко Геков (1861-1927)
9. От род-25 е взел участие: - Малинчо (Стоян) Анчов (1840-....)
10. От род-26 е взел участие: - Георги Стоичков (1929-1900)
11. От род-38 е взел участие: - Митър Миов (Михов) (1855-1923)

“Историята е една приказка. Като всяка приказка и тя започва така
” Имало едно време...............”

Всеки народ има свое минало, своя история. Историята е учителка на народите. Народ без история, народ, който няма минало няма и бъдеще. Такива са били ордите на Тимерлан и на Чингиз хан, които са се появявали като стихия и са изчезвали като облак. Народ, който уважава себе си не може да не изучава и да не се гордее със своята история. Нашият народ не само, че има хилядолетна история, но има и хилядолетна култура.

Негованци, незабравяйте своята история! Помнете своя род!